От любов към хляба

Никога не съм обичала хляба. Може би освен онзи, тип Стара Загора, който дълго време бях убедена, че го карат от едноименния град и бях винаги потресена как успява да остане топъл след дългия път. Беше страхотен! Мек, топъл, миришещ на хрупкава коричка и пухкава вътрешност. Не можех да го дочакам вкъщи, затова винаги ходех с баща си до пекарнището (вместо сладка малка френска пекарна, за да е напълно идилично началото ми, но уви). Гигантско хале, с още по-гигантски опашки. Първите минути на този фамозен хляб са от жизнено значение, тогава е истинската благодат. Чакането си струваше. Дзенът на прехода.

Да, май съм го обичала. Сигурно съм обичала и други, не смятам себе си за моногамна в аферите си с хляба, но определено връзките са били краткотрайни, повърхностни и незапонящи се. Никога не е бил мой тип. Пък и винаги съм го смятала за вреден.  И аз не знам точно защо. После ходи обяснявай, че не вярваш в бабини деветини. Защото хлябът има потенциала да бъде много добър любовник, който даже е полезен. Колко любовника могат да се похвалят с това?

От много отдавна не ям бял хляб. Малкото ми афери, които са безкрайно неемоционални, са с черния хляб. Защото казват, че е полезен. Интересувала съм се защо е така, но винаги по-натежаващото в решенията ми е било сляпата вяра в разбиращите, а не в добре проучените научни данни. Много по-лесно е да вярваш на някого друг и да го обвиняваш, ако е сбъркал, отколкото да поемеш отговорността за собствените си решения. Но без излишно философстване. Ядях черен хляб, защото вярвах, че е добро нещо за мен. Както флосването на зъбите, яденето на ябълки и ученето на урока по природознание. Колко и за какво помагат те, е тема на друг разговор (да, много го обичам този израз).

Но освен че ядях черен хляб, така и не го ядях. Отбягвах го. Като да харесваш някого, но да не искаш да си признаеш. Правиш се на недостъпна. Обектът на желанието ти е интересен, но егото те пази. И така докато не се обясниш в любов. Или на теб не ти се обяснят. Защото иначе няма смисъл.

Черният хляб ми се обясни в любов преди два месеца. Или пък аз на него. Диетоложката в болницата каза, че е време да забравя разделното хранене. Таковата без хляб. Препоръча ми да го разлюбя (сякаш някога съм го обичала) за новата си любов – марка хляб, която засега няма да споменавам. И аз като един послушен диабетик я и послушaх. Беше брак по сметка. Няколко седмици по-късно случайно прочетох, че въпросната марка хляб спонсорира въпросната диетоложка да обучава хората в здраволсовно хранене из ширините на България. Хм.

Фаст форуърд, че идва кулминацията. Днес Активни потребители публикуваха резултати от детайлно изследване на 12 марки диетичен хляб. Изследвали ги колко са диетични всъщност. И се оказало, че не са особено, въпреки че чинно са си написали, че са. Захар, сол и, моля за внимание, КАФЕ – черничкото в „черния хляб“, колкото искаш. Фибрите (онуй, заради което специалистите казват, че черният хляб е хубаво нещо) са се загубили в печенето или пък в превода, въпрос на гледна точка. От 12те диетични хляба, този за диабетици бил с най-високи нива на захар. После защо ми била висока захарта. Да, лошите момчета, така правят. Коментарът е излишен.

Развръзката се крие там, където Вера и Крис ми подариха домашна пекарна. Може би е време да престана да търся извинения защо да не я употребявам и да започна своята малка сладка френска пекарничка. Дори и ако е само за собствена употреба, далеч от Париж. Да престана да вярвам на сляпо. Да започна да правя собствената си проекция на онзи идиличен тип Стара Загора и да се влюбя отново. Безметежно, разтърсващо и съкрушително. Печи хляба, яж хляба и обичай хляба.