Хипо* 4:04

Отваряш очи. Тъмно е. Затваряш очи. Отваряш ги пак. Все още е тъмно. Усещаш студената пот. Надигаш се. Сякаш си в центъра на въртележка. Изправяш се. Трепет обзема цялото ти тяло. Все едно си в кошмар. Но не си. Часът е 4:04. Ти си буден. И правиш хипо*. Най-страшния кошмар през нощта, когато не сънуваш.

Дванайсет грама захар по-късно кошмарът е отминал и забравен като на дете, прегърнато от майка си, която го е уверила, че няма чудовища под леглото. Усещането е надрусващо. Ако затихнеш достатъчно, почти можеш да чуеш притока на захарта във вените. „Щастието“ колкото и неуловимо по принцип, те обзема по най-осезаемия на физиологично ниво начин, със скоростта на всеки отделен сърдечен пулс. Ако някога ми се наложи да дефинирам щастието, мисля, че бих се позовала на изпитаното между 4:04 и 4:19 през нощта…

Хипогликемията или на галено хипо*, не е като психозата, няма пик в 4:04 или 4:48, както би казала Сара Кейн. Прекалено ниската кръвна захар в следствие на много инсулин, малко храна, много физическо натоварване или алкохол може да се появи по всяко време в денонощието. Но е особено страшна когато се появи в „нощието“, не в „дено“ частта от израза. Защото тогава е несъзнателна, много ниска и опасна. Може и да не се събудиш. А ако се, трябва да действаш бързо. През деня разбираш веднага, когато мозъчните клетки са гладни за захар. През нощта това се случва със сериозно закъснение. А когато те са гладни стават много непослушни и невъзпитани.

Казват, че да имаш диабет е като да си постоянният шофьор в колата. Няма лежерно возене, унесено придремване и замечтано реене в хоризонта. Ти караш. Ти определяш какво се случва. Ти си под контрол. Никой съзнателен шофьор не би карал със затворени очи. Но аз затварям очите си за поне 8 часа всяко денонощие. Не е ли парадокс?

Ако можех да направя едно обещание пред себе си за Нова Година, нощ без хипо би било то. Защото другите неща вече съм си ги обещала без да е 31 декември. Здравословното ядене, йогата, медитацията, упражненията, алармите за инсулин са сред онези задължителни правила, които трябваше да науча в моя правилник за движения по пътищата. Нямам лукса те да остават просто на хартия преди поредната нова година в очакване на катарзиса, който да ги превърне в действие. С риск да се повторя, липсата на този лукс е най-хубавото нещо, което ми се е случвало. С нощните хипота е по-сложно, предизвикателство, което заслужава да се впише като обещание за Нова Година. Заедно с флосването на зъбите, карането на сноуборд, скачането с бънджи и изучаването на изкуството да си тъпигьоз от време на време.

Хипото може да се превърне в психоза. Идеята за него. Мога да си обещая да не получавам нощни хипогликемии. Но не обичам да давам обещания, които не мога да спазвам. Това, което мога да си обещая, е да не се психирам от нощните хипогликемии. Така както не трябва да се психирам от диабета. Защото бучките дебнат отвсякъде… особено тези от захар. Дори и в 4:04

 

 

Реклами

About strawbana

I have been debating to have a blog. I have been debating whether to have in English or Bulgarian. I have been debating what it should say. One day I was diagnosed with something that doesn't allow eating sugar. So I stopped debating and made this blog. It it cold Buchka zahar, which translated from Bulgarian means simply Sugar cube. I do not miss sweets. But I do want to share here living the life of someone not being allowed to eat sweet. Show that it is not difficult, scary, horrible and full of adversary. On the contrary it can be even greater and fullfilling. And much much sweeter. I am Irina, I am 25 years old and I have diabetes. But there is so much more to know. Even if someone has already said it, with better words. I will repeat it.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , . Запазване в отметки на връзката.

1 Response to Хипо* 4:04

  1. Dreamy каза:

    Страшно е. Аз нямам диабет, но като малък получавах асматични пристапи. Страшно е да се сабудиш и нещо да не е наред. Донякъде те разбирам. Права си, че през деня можеш да реагираш веднага щом разбереш, че не ти достига захар или въздух, но през нощтта е друго. Събуждаш се и изпадаш в паника от случващото се. В първия момент сигурно не знаеш какво се случва, а както каза, реакцията трябва да е мигновенна.
    Изглеждаш силен човек и точно това ме кара да те уважавам, без да се познаваме! Само заради написаното. Само заради това, че не се предаваш! 🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s