Бучка Преходност

Не обичам клишетата. „Това, което не те убива, те прави по-силен.“ Не обичам клишетата, защото са прекалено универсални, а аз в универсални истини не вярвам. Генерализират, повтарят се, убиват креативността и търсенето извън рамките. И все пак, това, което наистина не те убива, те прави по-силен. Няма как иначе. Няма смисъл. Човек трябва да се развива, а предизвикатекствата са най-добрият катализатор за това.

Диабетът не е болест. Диабетът е предизвикателство. Предизвикателсво да живееш тук и сега. Само истински силните хора могат да живеят тук и сега. Защото животът е истински само тук и сега. Всичко друго е преходно. Ниската захар, високата захар, нормалната захар, шоколада, ябълката, сандвича, инсулина, ендокринолога, книгата, филма, емоцията, депресията, тъгата, зимата, лятото, деня, нощта. Идват, изпитваме ги, за един, два или три момента ни разтърсват по свой си начин, изпращаме ги и те си заминават. И това е най-страхотното нещо.

Може би някой ден ще има някакви усложнения, но никой не знае кога и е безсмислено да седим да чакаме Годо. Защото Годо е проекция на собственото ни съзнание, която създава очаквания, разочарования и неудовлетвореност. Животът е преходен и така или иначе приключва. Със или без диабет. Със или без усложнения. Със или без наситени тук и сега.

Усложненията са напомняне колко е важно да се живее тук и сега, без планове, без извинения, не с поглед в необозримото бъдеще, което е станало по-неубозримо от всякога. Може би с диабета по-рано ни е подадена кукичката да осъзнаем преходността. Тогава сме късметлии, колкото по-скоро го осъзнаем, толкова по-добре. Толкова по-наситено всичко изведнъж става. Защото трае точно, колкото трябва. Хващането за вещи, хора, емоции, изживявания, които след малко няма да ги има, колкото и да ни се иска да не е така, е безсмислено. Казват, че на психологическо ниво, диабетът е болест на хората, които имат нужда от прекалено много контрол. Ако има доза истина за всеки един от нас, то тогава определено трябва да се пуснем на момента. Не безразсъдно, а с пълно осъзнаване.

В Будизма съществуват четири благородни истини. Те се отнасят до смятаната за най-ужасна болест на човечеството – страданието. Според Будизма страдание има, то има причина, има си и край, а към този край има път. Понякога трябва да страдаш и да изстрадаш, за да живееш пълноценно. Тук и сега.

А и както ми е казвала Анна много пъти, никога не знаеш кое е по-близо – утре или следващото прераждане…

Реклами

About strawbana

I have been debating to have a blog. I have been debating whether to have in English or Bulgarian. I have been debating what it should say. One day I was diagnosed with something that doesn't allow eating sugar. So I stopped debating and made this blog. It it cold Buchka zahar, which translated from Bulgarian means simply Sugar cube. I do not miss sweets. But I do want to share here living the life of someone not being allowed to eat sweet. Show that it is not difficult, scary, horrible and full of adversary. On the contrary it can be even greater and fullfilling. And much much sweeter. I am Irina, I am 25 years old and I have diabetes. But there is so much more to know. Even if someone has already said it, with better words. I will repeat it.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

3 Responses to Бучка Преходност

  1. Dreamy каза:

    Каквото и да напиша за публикацията ти, ще бъде малко и ще бъде клише! И аз не ги харесвам! Гадни са но няма как без тях. Имат смисъл и то доста дълбок, именно за това са станали клишета. Харесва ми борбения ти дух и стила на писане. Даже много ми харесват. И двете. Браво! Достойни са за уважение!
    Ще бъда честен и ще ти кажа, че ми се иска да бъда поне малко като теб, в това отношение.
    Мисля, че си спечели още идн читател в мое лице. Успех! Ще се срещаме тук там в блогосферата. 😛

    • strawbana каза:

      Благодаря ти за опита да избегнеш клишетата. Сама знам от опит, че никак не е лесно. Радвам се, че ти харесва това, което пиша. Надявам се, че ще може да помогне на всеки, който има нужда от напомняне просто да живее. Другото няма смисъл. Ще се виждаме в блогосферата със сигурност 🙂

  2. Ina Cherpokova каза:

    „Предизвикателсво да живееш тук и сега. Само истински силните хора могат да живеят тук и сега. Защото животът е истински само тук и сега. Всичко друго е преходно.“
    Страхотно! толкова простичко и толкова точно казано. Съвсем скоро ми се сблъсках с една много коварна болест, от която най-общо казано най-често се умира…Ще пратя поста ти на моя близък човек, с тази болест, защото искам и той така като теб да разбере че всеки ден, всички сме живи и не трябва да се предаваме и да се отказваме да живеем. Всеки ден.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s