Бучка Съпричастност

Сашо ми писа. Сашо няма диабет. Сашо не ме познава. Сашо не познава хора с диабет. Сашо иска да купи кутия тест лентички. С моя помощ, Сашо ще ги подари на Сийка. За Коледа. Не от подаяние или благотворителност. От чиста хуманност и съпричастие.

Първите 24 часа с диабет са най-безумните. Все едно си в първи клас, ама без детинската наивност и любопитство. Всичко е ново и различно и като такова панически страшно. Като да се загубиш в нов град, но без авантюристичната тръпка, че до края на деня ще се намериш.

През моите първи 24 часа се запознах със Сийка. Моят първи ден в отделението по ендокринология, беше нейния преди изписване. Тя е колкото мен и има диабет от 8 години. В болницата беше за профилактични системи с витамини. Касата ги отпуска безплатно само ако са администрирани в болница. Сийка беше от една седмица в болница, единствено и само за 20те минути на ден, в които системата се вливаше във вената й. Сийка не е от София така че нямаше как да си е вкъщи през останалите 23 часа и 40 минути от деня.

Докато повечето хора в болницата звучаха обезкуражени и огнетени, тя носеше една благост, която е може би най-доброто лекарство за неизбежната изгубеност. „Писалката за инсулин не боли, убождането за измерването на кръвната захар също, а за яденето въобще не се притеснявай. Всичко ще бъде наред!“

Тя ми разказа и много други неща, но дори само горните бяха достатъчни, за да почувствам онзи приятен авантюризъм, сякаш губейки се в поредния нов град. В онези първи 24 часа реших да спра да се питам защо ми се е случило. В онези първи 24 часа реших да приема новата си карма и да я опитомя. В онези първи 24 часа спрях да се бунтувам и разбрах, че диабета е едно от най-хубавите неща, които някога са ми се случвали. Преобръща живота по начин, който би бил невъзможен в предишната зацикленост. И аз искам да се възползвам от тази възможност.

Сийка в момента няма работа. Затова искам да й направя този подарък. Или по-точно да помогна на един Дядо Коледа да го сложи под нейната елха. Сашо е съгласен и се надявам, че и Сийка няма да има нищо против.

Не мисля, че има нужда да обяснявам колко значимо е това, което прави Сашо. Както сам ми пише в имейла си, не е богат, но е готов да отдели 50 лева, защото е съпричастен. И се замислих, че колкото и да се плюем едни други, българите всъщност сме изключително съпричастни едни към други. Историята би го потвърдила. В ежедневната си загриженост, разбира се, го забравяме. Иска ми се нашите управници и най-вече Здравната Каса да си го спомнят обаче. И когато преразглеждат проектобюджета за следващата година да се замислят дали 7те милиона (от общо 391 милиона за лекарства) похарчени до август тази година за тест ленти и глюкомери (все още не са излезли данните до декември) са достатъчна съпричастност.

За справка, в България, само болните от Тип 1 (инсулинозависим захарен диабет) имат право на безплатни ленти, онези 150 бройки годишно при възрастните и 1100 бройки при децата и бременните. Поради липса на регистър на болните, никой не знае точно колко пациенти имат Тип 1 и колко имат Тип 2. Така 7те милиона са просто една догадка от страна на Касата. Колко ли тежи бучка съпричастност, гадая си аз на глас?

Реклами

About strawbana

I have been debating to have a blog. I have been debating whether to have in English or Bulgarian. I have been debating what it should say. One day I was diagnosed with something that doesn't allow eating sugar. So I stopped debating and made this blog. It it cold Buchka zahar, which translated from Bulgarian means simply Sugar cube. I do not miss sweets. But I do want to share here living the life of someone not being allowed to eat sweet. Show that it is not difficult, scary, horrible and full of adversary. On the contrary it can be even greater and fullfilling. And much much sweeter. I am Irina, I am 25 years old and I have diabetes. But there is so much more to know. Even if someone has already said it, with better words. I will repeat it.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

9 Responses to Бучка Съпричастност

  1. Събина каза:

    От 10 години имам диабет, за първи път чувам за тия системи с витамини. 😕
    И не се вманиачавай на тема не ядене на захар. По-малко от време на време, няма да те убие. 🙂

    • strawbana каза:

      Здравей,

      доколкото ми обясниха, въпросните системи са за краката. При невропатия. Това, че не си ги чувала е защото нямаш проблеми, което е супер. Колкото до захарта – иронията е, че никога не съм обичала особено сладкото, но съм убедена, че не убива 🙂

      • Събина каза:

        Ясно 🙂
        Гледай да спортуваш и да караш колело, това много помага за краката. Важното е кръвта да стига до там.
        Аз първите две години бях повече от прилежна, вече не съм. Пия и алкохол и ям сладко от време на време. Но пък от повече от десет години не ям бял хляб, картофи (освен социално с бира по един два), царевица и други такива.
        наистина няма нищо страшно. 🙂

  2. strawbana каза:

    Спортът наистина е най-доброто нещо, не само за уросяването. Аз всеки ден правя йога и много добре ми се отразява, по-серизен спорт малко по-нататък, че все още правя лесно хипота. Иначе благодаря за съветите с храната, интересно за картофите. Аз сега имам най-голям проблем с ориза и то белия.
    Но да, няма нищо страшно и това се опитвам да комуникирам и с този блог. Страшното е нехайството на държавните органи. Но това е тема на друг разговор… 🙂

    • Събина каза:

      у нас оризът е напълно заменен от булгур, а лещата от гречка. 🙂
      А понякога ги смесвам двете.
      Абсолютно съм му отвикнала вече. 😉

      • strawbana каза:

        ее браво и за булгурът и за гречката и аз се уверих, че много добре се отразяват. Едиственият ориз, от който нямам оплаквания е кафявия дългозърнест. Той е с много нисък гликемичен индекс. Но купувам този от Органик Маркет, дето се представяха на Форум Храна. Леща само веднъж съм яла до сега, но нямам спомен как ми се отрази. Благодаря отново за полезното инфо! 🙂

  3. Събина каза:

    Моят опит сочи, че всяка храна действа различно на различните хора. На мен ми пада захарта от диня, която според лекарите е само захар. Съветвам те в началото да мериш след всеки нов вид храна, за да видиш как ти действат. Аз не се ограничавам от никакви плодове освен грозде, например, но пък пия вино. 😉
    Трябва да дойдеш на някое #tbb след Нова година и ще си говорим. 🙂

    • strawbana каза:

      Абсолютно си права. Аз винаги я меря след основните хранения, но като си взимам плод между тях не го правя. Пък и от самото начало ми обясняваха лекарите да не се вманиячавам с меренето и да го правя само веднъж на седмица… Няма да коментирам съвета. Но да ще се радвам да се запознаем и поговорим на #tbb С този и блог и аз мога пълноправно да се появя 🙂 А и btw пии си вино на воля, доказано е, че има много положителен ефект за диабета, както и за много други неща. По малко както съветваха на Форум Храна 🙂

  4. polina penkova каза:

    От две години се чувствам,като изгубена.Попаднах в лабиринта на Диабета и напразно се опитвам да открия кълбото на Ариадна,за да открия верния път.Когато за първи път ме атакува беше страшно-пот,световъртеж,тахикардия.Обземе паника и чувство за невъзвращаемост.
    Постъпих в частна клиника-„Каспела“-Пловдив.Проведох Глюкозо-толирантен тест-сутришно ниво високо,на 120″ захарта рязко спадна-3,20,а на третия час-3,43.Нива клонящи към хипогликемията.Изписахаме без лечение-годна за работа.Но проблема си остана-често нивата на кр.ми захар пада и аз ,като при епилептиците развих чувство на „аура“ преди да започна да треперям и бързам да взема бонбон.Чантата ми се превърна в сладкарси щанд-от страх да не приживея същата криза,както преди 2 години.
    Купувах си лентички,защото я мерих почти ежедневно,но сега просто финансово ми е невъзможно.Старая се да пазя диета,но явно организма ми е твърде чувствителен и раним.Камбаната на нивото на кр. ми захар непрекъснато се люлее нагоре ,на долу и това ме изнервя и изтощава.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s