Бучка Дзен

Затишие след буря –

тя няма какво да каже,

защото в такива моменти

думите са безсилни

и постепенно губят способността си

да нараняват.

Това е Дзен,

твърди тя.

В смисъл – да не ти пука.

Това е стихотворение на поетесата Оля Стоянова, което имах удоволствието да чуя съвсем случайно снощи в Made in Home. От време на време, се кани определен поет, който да сготви нещо вкусно и да прочете някое свое стихотворение. Попадането ми в това изключително приятно местенце беше колкото случайно толкова и не. Явно. Когато стихотворението, по-горе, беше изчетено на глас, за пореден път се убедих, че никога нищо не е случайно.

Изкуството да не ти пука. Ако го владеех това девето изкуство, най-вероятно нямаше да пиша този блог. Тамара, моята съквартирантка в болницата и пенсиониран учител по биология, ми каза един следобед – „Ако бяхме тъпигьози, нямаше да сме тук!“ Приех го като комплимент.

Понякога се замислям обаче дали не съм си била и доза тъпигьоз, защото съм неспособна да съм толкова Дзен, колкото героинята в стихотворението. Ако поставя така нещата явно има и тъпигьози в болницата. Но целта ми далеч не е да оборвам Тамара.

„Не се стресирай за глупости“, все ти казват. И ти си обещаваш да не се. Обаче се. Проблемът със стреса е, че всички знаят колко е вреден, но на опаковката му няма снимка с увредена коронарна артерия или спаружен панкреас. А и да имаше такава снимка, сигурно пак нямаше да се впечатляваме. Защото сме недосегаеми. Стресът не можеш да го пипнеш и да те погнуси, да го помиришеш и да ти засмърди (@vtasheva за разлика от торбите на Била), да го лапнеш и да ти горчи. Толкова е ефимерен, изпълнен със сочен адреналин, че е станал задължителен ингридиент на съвременния амбициозен кариерист. Нещата са изгрозняли до такава степен, че работодателите са научили финни априоми за вкарване на вина у служителите си, които не са стресирани или преработени… Не искам да генерализирам, но не мисля, че и преувеличавам особено.

Джипитата пък пак критикуват. Този път с право. Сред гениалните идеи на бившата здравна министърка е тази за периода на провеждане на годишните изследвания за кръвна захар, триглицериди и HDL-holestorol. При хората на възраст между 18 и 40 години, които не попадат в рискови групи и нямат фамилна обремененост за захарен диабет, предложението на Анна-Мария Борисова е те да се правят на три години. Преразглеждане на въпросната Наредба, не е от приоритетите на новия здравен министър. По тази и други подобни причини Националното сдружение на общопрактикуващите лекари в България е прекратило всички разговори с НЗОК. Точка.

Спорът кой прав, кой крив го оставям за заседателната зала в детската градина (защото там децата се цупят и спират да говорят на другарчетата си). Това, което ме притеснява обаче, е как точно се дефинират тези рискови фактори. Аз нямам семейна обремененост, здрава съм и до преди 6 месеца, когато си направих моите годишни изследвания, имах кръвна захар 6. Преди месец имах 17,8. Въпреки че имах няколко симптома, свързани с диабет, моят лекар до последно мислеше, че си внушавам. За него нямаше логика да съм се разболяла. Но се бях.

Докато бях в ендокринната клиника, която се намира на 13тия етаж на Майчин Дом, веднъж се разминах с Анна-Мария Борисова. Не мисля, че тя дори ме погледна. Преди да стане здравен министър, тя е завеждала Клиниката по тиреоидни и метаболитни костни заболявания, която се намира на същия етаж с клиниката по диабет. През 1982 година пък е писала научния си труд, свързан не с друго, а диабета. Чудя се дали често е отскачала до съседното отделение, за да види кой е там, на колко години е и колко е бил рисков, преди да постъпи по спешност. Като мен. Повечето хора, с които се запознах в болницата бяха първите диабетици в семействата си. Стерсът, който изживяваме сега, никога не е бил толкова висок.

Когато лекарят ми гледаше стойността от 30 милимола кръвна захар след обременяване с  глюкоза, на няколко пъти провери дали това наистина са моите изследвания.

Любопитно ми е – ако бях отишла при личната ми лекарка със стресовата си работа като довод за „рисков фактор“ за развитие диабет, дали тя щеше да ми пусне изследвания? Или щеше да ми каже „Ирина, просто не се стресирай, да не ти пука!“ Защото докато тези рискови фактори не бъдат дефинирани, а на стреса, погледнато сериозно, Дзен-ът ще си остане само в стихотворението на Оля Стоянова.

Реклами

About strawbana

I have been debating to have a blog. I have been debating whether to have in English or Bulgarian. I have been debating what it should say. One day I was diagnosed with something that doesn't allow eating sugar. So I stopped debating and made this blog. It it cold Buchka zahar, which translated from Bulgarian means simply Sugar cube. I do not miss sweets. But I do want to share here living the life of someone not being allowed to eat sweet. Show that it is not difficult, scary, horrible and full of adversary. On the contrary it can be even greater and fullfilling. And much much sweeter. I am Irina, I am 25 years old and I have diabetes. But there is so much more to know. Even if someone has already said it, with better words. I will repeat it.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s