Всичко, което искам за Коледа, си ти и… тест лентички

Когато бях малка, пишех писма до Дядо Коледа. Не такива дигитални, както днешната челяд, ами такива на хартия и с химикалка. Без спелчек, без backspace, но с много труд, за да ми се разчита грознописа и да съм сигурна, че Дядо Коледа безпроблемно ще разбере какво ми се иска на сърчицето.

След години се е налагало да си разчитам класните на учителката ми по литература и ако трябваше и до Лапландия да ходя, щеше да е тегаво.

Всяка година, майка ми чинно ме завеждаше до Централна Поща и в кутията за чужбински писма пускахме моето запeчaтано и олепено с марки писъмце. То стигаше до Дядо Коледа и явно понеже бях послушно дете, получавах това, което съм си поискала. Вярно е, че не бях и от много нахалните деца.

Един ден разбрах, че Дядо Коледа е много по-близо до мен, отколкото предполагах. Като се замисля сега, може би не е имало нужда толкова да се старя в краснописа си, защото всъщност разчитането на писмата, логистично, щеше да е много по-лесно… Но както и да е, минала история, старанието тогава все ми е донесло нещо добро на по-късен етап. Може би. Та да, разбрах. Предполагам, че като всяко друго дете съм страдала малко и съм си поплакала. Никой не обича най-сладките детски илюзии да бъдат потрoшавани. В това отношение порастването не е много изгодна сделка. Села ви. Драмата беше скоро превъзмогната, спрях да пиша и си казвах на глас какво искам. Понякога го получавах, понякога – не. То иначе нямаше да е сладко.

Като поотраснах още малко, започнах да искам неща, които наистина са големи. Колкото мен или по-големи. Всичко, което искам за Коледа, си ти. Така се пее в една много неизтъркана песничка. И аз така, да не чуя нещо, започнах да си искам едно своебразно „ти“. Съвкупен образ на тийнейджърските ми въжделения. Образ винаги ще се намери. Дали образът се материализира, това е тема на друг пост в друг блог. Но като пораснали деца май наистина за това си мечтаем най-искрено и наивно. И аз като пораснало дете го пожелавам на всеки.

И от Коледа на Коледа стигнахме до 9 декември 2010 година. От няколко дни съм си намислила какво искам за Коледа. Но още не съм посмяла да го поискам на някой Дядо Коледа. От днес следобед пък си имам нов последовател в туитър. Не, не е Дядо Коледа, въпреки че никак не би ме учудило, ако и той си направи или вече си има профил. Последователят ми е с благозвучното име @webuyteststrips. Мисля, че нямам последовател с по-дълго име. Моментът, в който прочетох името, ми стана интересно. Очевидно не е поредната руска тьотка, пък и test strip, това май съм го чувала някъде. Да, на последната ми останала кутийка с тест лентички, най-благородно дадена ми от нейно величество Касата. Преди три седмици се сдобих с три такива плюс най-новата си джаджа в размер ipod nano – глюкомера. И двете предколедно подаръче. Да де, ама за три седмици променливите фактори, отразяващи се на захарта ми бяха достатъчно много и достатъчно разнообразни, за да ликвидирам по-голямата част от подаръка си, така предколедно. За незапознатите, 1 тест лентичка=1 измерена кръвна захар в 1 изваден от контекста момент.

Вманиачена ли съм с това да знам какво се случва с кръвната ми захар, във всеки един момент?Не мисля. Вманиачена съм в това да се познавам. Така ти казват на излизане от болницата, фокусирай се върху себе си, защото болестта ти е строго индивидуална. Ясно, формулите и общите уравнения ги оставям в гимназията с класните работи, дето не ми се разчита почерка. Да де, ама възможните сценарии в един ден от живота ми са безброй. И нямам гаранция какво ще се случи, за да го предвидя. И затова карам на опит-грешка. Колко инсулин, колко храна, колко движение? И тествам грешка ли е, успех ли е. Въпреки че успехът и той е едно преходно нещо. И така 100 употребени от полагащите ми се 150 лентички годишно. А дори още не съм тръгнала на работа. Когато неизвестните и сценариите стават много повече…

Ох, отнесох се! Пък и съм обещала в този блог да не се мрънка. Кой е @webuyteststrips? Това е организация, която се явява посредник между американци, които имат тест лентички в изобилие, гниещи в някой гараж неизполвани и други американци, които не могат да си позволят да си купуват лентички на аптекарска цена. Първата група изпраща своите съвсем годни за употреба тест лентички на @webuyteststrips, които си плащат чинно и за лентичките и за пощенските разходи и ги препродават на по-ниска от пазарната цена на втората група американци. Доколкото видях, цените, които въпросната организация дава за тест лентички, варират между 6 и 14 долара на кутия, в зависимост от марката и количеството ленти. За пощенски разходи реимбурсират между 5 и 20 долара, пак зависи от количеството кутийки. За колко ги продават, на кого, как и колко изкарват от бизнес схемата не става ясно. Дали тест лентичките на първата група са им отпуснати от Medicare, частният им здравен фонд или са си ги купили също не става ясно. Колко е пазарната цена в Америка? Това дори не го проверих. Явно обаче, не са един и двама диабетиците, на които им остава солидно количество тест ленти, за да служи то, хем в помощ на неприлигированите, хем да храни цяла компания.

В България кутия тест ленти с 50 броя струва 50 лева. Левче-кефче е казал българинът. Моят частен здраноосигурителен фонд реимбурсира медикаменти в размер на до 150 лева годишно. Не съм използвала и лев от тях. Когато се обадих да попитам дали вместо лекарства, от които нямам нужда, защото освен диабета съм здрава, могат да ми покрият тест лентите получих краткото, не. Защо така? „Ами тест лентите ви са консуматив, не медикамент. Не може! Ако искате витамини или пък други лекарства, които да ви изпише лекарят ви…“ Благодаря, но ще карам начурел!

Скъпи Дядо Коледа, ние в България си нямаме @webuyteststrips. За това Дядо Коледа, тази година, когато гледаш кой е слушкал и кой не и решаваш кой какъв подарък да получи помисли за моето предложение. Тест лентички – скъп, високотехнологичен, желан и животоспасяващ подарък. Нищо, че не е лекарство. Според последните данни, в България около 600 000 души страдат от диабет. Да познаваш себе си е безценно, за всичко останало има Мастъркард, ще перафразирам една реклама. Дори да не оставиш тест лентички на мен, остави ги на тези, които наистина не могат да си ги позволят и трябва да избират между тях и храна. Ако го направиш, аз ти обещавам някой ден да направя http://webuydiabeticteststrips.com/ и тук. Обещавам да ти оставя и допълнително коледни бисквити, когато дойдеш. Защото аз тази година няма да ям от тях, а ти имаш нужда от захар. Благодаря ти!

Реклами

About strawbana

I have been debating to have a blog. I have been debating whether to have in English or Bulgarian. I have been debating what it should say. One day I was diagnosed with something that doesn't allow eating sugar. So I stopped debating and made this blog. It it cold Buchka zahar, which translated from Bulgarian means simply Sugar cube. I do not miss sweets. But I do want to share here living the life of someone not being allowed to eat sweet. Show that it is not difficult, scary, horrible and full of adversary. On the contrary it can be even greater and fullfilling. And much much sweeter. I am Irina, I am 25 years old and I have diabetes. But there is so much more to know. Even if someone has already said it, with better words. I will repeat it.
Публикувано на Uncategorized и тагнато, , , , , , , . Запазване в отметки на връзката.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Google photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Google. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s